Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Липса на избор
Въведено на:
08 Авг 2006 19:04:17 » Липса на избор
Вярно, пуснах разказа си в ХуЛитеката. Но бих искала да получа мнения, а все още коментари към произведенията ми няма.
Пиша от малка, някъде от 6-7 годишна. Пиша много, всеки ден. Разкази, имам едно крими и два романа, една фантастика.Дори едно стихотворени, което(колкото и да не искам да го кажа) не е особено сполучливо. Никой никога не си дава мнението за творбите ми, анаистина бих искала да разбера какво мисли аудиторията. Затова- Липса на избор:
Липса на избор
Какво стана?
Как така какво?
Какво,просто какво?
Ето това.
Не помръдваше, сякаш не съществува. Наистина не искаше да съществува, но това не зависеше от нея. Всъщност зависеше. Стига да бе сигурна, че ще и стигне смелостта да се самоубие. А тя знаеше, че няма да и стигне.
Нима не бе опитвала?
Бе.Не бе успявала.
Седеше във ваната и гледаше пламъкът на свещта. Също като нея и той бе нереален... Съществуваше риск.
Риск от какво?
От реалността.
Емили тръсна глава, за да прогони черните мисли. Но как да го стори?
Нима има смисъл?
Смисъл за какво?
Смисъл да живее?
Такъв смисъл няма.
Можеше пак да опита. Но какво да направи? Бе скачала в реката, оказа се, обаче, че умее да плува. Не че не го знаеше. Изненада се само от факта, че мускулите се задействаха въпреки желанието и. Тя не им беше заповядвала да го правят. Тогава защо? Трябва да е било подсъзнанието и. То винаги и погаждаше мръсни номера. Не му пукаше за мислите, за чувствата, за желанията на никой. Дори и за нейните. Но пък защо да му пука? То си беше подсъзнание и толкоз.
Да се обеси? Не, и това бе опитвала. Но я заболя, а Емили не обичаше болката. Дразнеше я, това беше. Пък и я болеше. Не че има начин да ня е боли, нали затова се нарича болка. Кой ли я бе кръстил така? Защо "Болка"? Защо не " тролка"? Или пък "сколка"? Защо именно болка? Може би заради откривателят и? Да не би да се бе казвал Болковили нещо такова. Може да бе изпитвал невъобразима мъка по нещо... или по някого... или за нещо...или за някого...Възможности имаше хиляди. А колко ли от тях биха и харесали?
Тя прокара пръст по повърхността на водата. Направи няколко кръга, завъртя ръка и пак се загледа в пламъка. От тъмнината на банята той бе придобил странен цвят. Напомни и за вишневите дървета в градината на родителите и.
Защо, защо, защо пак се връща към тези спомени? Нали именно от тях се опитва да избяга?
Понякога хората се връщат към това, от което се страхуват.
Защо го правят.
За да се страхуват още повече.
Не виждам смисъл.
Няма смисъл.
Продължавай, искам всичко да ми разкажеш.
Там, в онази градина. Там започна и свърши всичко. Там загинаха, там се появиха за първи път, там усети първата тръпка, там се влюби, там го загуби...там...там....там...онова "там" я шреследваше...
Приглушен стон. Не трябваше да мисли за това. А за какво да мисли тогава? За онова, което искаше да стори?Или за грешките си Не, не за тях. те бяха толкова много, че никога неби успяла да ги поправи. Може би пък би успяла. Ако иамше воля. Такова нещо тя нямаше. Затова и не бе успяла да умре до сега. Дали да не опиташе сега? И какво да постигне? Да умре? Да, тя това искаше. Да умре.
Но защо го иска?
Как защо?
Не знам, кажи ми.
Емили стана и дръпна запушалото на ваната. Чу се скърцане, водата пое надолу.
Надолу? Къде надолу?
Просто надолу.
После прибра косата си на кок на тила и взе сещтта в ръцете си.Сега знаеше какво да стори. Като че ли винаги бе занела. Естествено,че бе знаела. Но нямаше смелост, за да го постигне.Не че сега имаше смелост. Но тя не го знаеше.
Не може да не го е знаела.
Може.
Не може.
Искаш ли да чуеш какво стана по-нататък.
искам.
Тогава млъкни.
Добре.
Млъкни.
Добре.
Млъкни.
Добре.
Отвори вратата на банята. Стъпваше тихо, като котка, готова за атака. Тя беше котка, готова за атака. Готова да атакува смъртта. Искаше да я атакува.Но не знаеше дали ще успее. И все пак рискуваше. Направи крачка, после още една, след това трета, четвърта. Стъпваше все по-уверено в собствените си сили. Никога не бе била толкова уверена. А сега беше. Това я изуми. Но тя не спря, не направи пауза. Продължи напред. Стигна до една врата и натисна бравата. Вратата се отвори.
Естествено.
какво му е ествественото?
Че се отвори.
Можеше пък да не се отвори!
Нима?
Естествено.
Какво му е естественото?
Че можеше да не се отвори.
Остави свещта на масата и се запъти към хладилника.Не светна лампата, сякаш се боеше от светлината. Отвори хладилника- Яйца, парче от баница, кисело мляко. Две чаши с течности в различен цвят. Тава с ориз, чиния картофено пюре. Тенджера, цялата покрита с пръски. Буркан с лютеница, чисто нов. Лимонов сок, кюфтета. малка паничка с тенчост в странен бледо-розов цвят. Торбичка с лекарства. Именно нея измъкна тя.Остави хладилника отворен. не и пукаше за енергията, която хаби. Че защо да и пука? Ето, разрешавашеоще един проблем- нямаше нужда да плаща данъците на хазяйката, когато дойдеше на другата сутрин. Просто нямаше с какв да и плати. Вярно, имаше три банкноти в джоба на шубата. Но не бяха достатъчни. Макар че нищо никога не и бе достатъчно. Единствено водата във ваната и се струваше колкото трябва. Останалото беше или по-малко, или прекалено малко. Никога повече.
Отплесна се.
Вярно,съжалявам.
Отвори торбичката с бавни, ясно премерени движения. Не бързаше, сякаш имаше пред себе си цялото време. Цялото време на нощта. Него наистина го имаше. Имаше го както не бе имала нищо друго. Прегледа хапчетата едно по едно. Аспирин, беналгин. Хапче против болки в корема, кутийка витамини. И намери това,което търсеше.
Тази година в дома и имаше много мишки.
Това го знам.
Така ли?
Че нали и двамата с теб....Съжалявам, знам, че си чувствителен на тази тема....Продължавай, моля те.
Тази година в дома и имаше много мишки. Пълзяха навсякъде-в леглото, в банята и, във ваната, в кухнята, в хладилника...Иядяха от храната и, спяха в леглото и, използваха телевизора и. Отровата държеше в хладилника, за да не се развали.Отвори шишенцето и я помириса. Сбръчи нос, миришеше на гадно. Е,поне нямаше дая боли. Сипа си чаша прясно мляко и изпи всички хапчета от шишето.
После умря?
Не, не умря.
Как така?Нали сега я няма.
Тя сбърка.
Всмисъл?
Прясното мляко е силна противоотрова.Бе налапала много хапчета, затова и съпротивлението бе невеортяно силно. Все едно да те изгарят отвътре.
Това ли е чувствала?
Да.
Ужасно.
Наистина е ужасно.
Колко време се е мъчила?
Отвори хладилника точно в полунощ, помня че часовникът би.
Онзи часовник, който използвахме за скривалище?
Същият.
И?
Спря да се гърчи на пода при изгрева на слънцето.
Поне е било само това.
Не беше.
Как така не беше?
Просто не беше.Не беше само това. Когато се строполи на земята, една ваза падна върху и. Стъклена ваза, голяма и красива.
Горката ваза, счупи ли се?
Счупи се. Счупи се точно върху лицето и. Лицето на Емили.
Наряза ли се?
Наряза се.
И после умря?
Да. беше изгрев.
Защо умря?
Защото нямаше друг избор.
oziris ХуЛитер
Записан(а): Dec 10, 2005
Мнения: 210
Място: България
Въведено на:
08 Авг 2006 23:58:17 » :)
Аудиторията (поне едно лице от нея) мисли, че това е много хубав разказ. Само тирета за пряка реч трябва да се добавят и ако е възможно някак да се разбере кои точно си говорят и кой на кого разказва (или това не е важно, ама ако не е - да се махнат тези детайли, които показват, че е такова).
Ако не е много нагло, ми се иска да запитам авторката за нещо, свързано с текста и посланието на разказа... защо да няма Емили "друг избор"?
Относно това, че още нямаш коментари - ами не зная още какъв е тонът на произведенията ти, но ако е такъв, да знаеш, че няма да имаш много коментари.
Хората не обичат да четат такива неща, Wild, и най-добре е да не очакваш мнения. А най-добре е да не пишеш такива неща, но понякога това е по-силно от теб, зная.
Няма да ти кажа да я караш по-весело, защото ще бъде лицемерно. Ще ти кажа само да продължаваш да пишеш и... бе, публикувай си тук ако искаш, добре е, но... без да влагаш никакви надежди, най-малкото пък за коментари (само ще се разочароваш).
А и... какво очакваш да пише в коментарите anyway - че разказът е хубав, че чувството в него е силно? ... но пък, да речем, можеш и да изчистиш някои неща... но не бива, защото можеш и по-добре, а това е най-важното. Не ти трябват коментари, а упоритост и непукизъм (не че зная какви цели и амбиции имаш, но щом пишеш от 6-7 годишна и вече си написала роман, явно не отбиваш номера просто)
Ти тези неща не ги ли знаеш и сама?
_________________ Насилието ражда насилие, а любовта ражда любов… само дето насилието е по-плодовито.
Wild ХуЛитер
Записан(а): Aug 07, 2006
Мнения: 4
Място: Пловдив
Въведено на:
09 Авг 2006 09:24:26 »
така, първо да оборим някои неща. Веднага се разбира ,че се води диалог. Но реших да не слагам тирета за пряка реч, ей така, на пук на правилата. Освен това мисля, че, макар и към края, се разбира ой на кого разказва. Чрез :
Тази година в дома и имаше много мишки.
Това го знам.
Така ли?
Че нали и двамата с теб....Съжалявам, знам, че си чувствителен на тази тема....
веднага става ясно, че водещите диалога са мишки.
Защо е нямала друг избор? Защо всичко трябва да бъде известно? Загадката не е ли по-интересна? Не ни ли кара да се замислим, да развинтим фантазията си? Не ни ли помага да измислим своя причина и по този начин да ни дава идеи за наши, лични творби?
oziris ХуЛитер
Записан(а): Dec 10, 2005
Мнения: 210
Място: България
Въведено на:
09 Авг 2006 10:17:59 » Да,
веднага се разбира, че се води диалог. Но на първо четене не ми стана ясно, особено на по-дългите места с реплики разказващият ли пита, или отговаря; след това - не ми стана ясно откъде тези хора знаят толкова много за момичето (като прочетох за часовника, в който са се крили, си помислих, че са й деца някакви, или роднини (дечица), които са идвали на гости като малки, или нещо подобно; или някакви духове примерно, щото наистина знаят прекалено много). Сега, като знам, че са мишки (ами... не знам, сега като ми го посочи и ми каза, че е ясно, се сетих, но не зная дали ако само ми беше посочила, щеше да ми стане много ясно; може би аз съм чел невнимателно, но обикновено така се чете - на някои неща механично не обръщаш внимание, примерно на второстепенните диалози... моят съвет е да го направиш малко по-ясно, или изобщо да го махнеш това със "знам, че си чувствителен на тази тема" ("Нали и ние двамата с теб... имахме мишки тази година"; Нали и ние двамата с теб... ги повикахме/си играхме с тях/и т.н. ако са духове нещо))
За избора... не ме разбра. Както и да е. То и без това не са за форум тези неща, пък и вече разбрах, че е изцяло художествено произведение това.
_________________ Насилието ражда насилие, а любовта ражда любов… само дето насилието е по-плодовито.
Truden ХуЛитер
Записан(а): Aug 13, 2006
Мнения: 35
Въведено на:
13 Авг 2006 22:02:44 »
Идеята с диалога е добра, но... как да кажа, този разказ е прекалено РАЗКАЗВАТЕЛЕН.
Аз бих го направил много, много по-къс.
Щото така тежи...
"Премерени движения", "цялото време пред себе си" са вече клишета.
Избягвай ги!!!
Ако хладилника е по-празен, няма да ме дразни да го изчета до края...
Темата не е лоша и хората нямат нищо против да четат нещо от сорта, ако е поднесено с лекота и естественост.
oziris е много пристрастен към тази тема и е необективен
На мене този разказ не ми хареса.
Ама аз съм само един дърводелец...
oziris ХуЛитер
Записан(а): Dec 10, 2005
Мнения: 210
Място: България
Въведено на:
14 Авг 2006 00:20:34 » брех
Оуу, озирис е "много пристрастен", тъй ли... хахахахах, и ти как точно го установи това? Може би свръхсетивата ти улавят някаква многопристрастна нотка, а? Брех, брех, брех... Много свръхчовеци са се навъдили насам, човек да го е страх един отговор на тема да пусне, да не го обявят за много пристрастен (а мен това определено ме жегна здраво в сърцето и вече бая ще се замислям преди лековерно да пускам такива многопристрастни коментари, че току-виж взел че се пристрастил някой)
И кво, озирис като е "много пристрастен" да вземе да се засрами, а?
Ми хубаво - озирис се засрами много (почти толкова много колкото беше пристрастен)
И сега, след като озирис се засрами, ще бъде ли много трудно за господин Truden да ни посочи едно БЕЗпристрастно мнение в този форум?
(може би ще посочи своето? ма нещо не ми се вярва)
_________________ Насилието ражда насилие, а любовта ражда любов… само дето насилието е по-плодовито.
Truden ХуЛитер
Записан(а): Aug 13, 2006
Мнения: 35
Въведено на:
14 Авг 2006 00:31:54 »
Опала-а-а-а... и тука ми скокнаха
Цитат:
ще бъде ли много трудно за господин Truden да ни посочи едно БЕЗпристрастно мнение в този форум
Все едно да ти кажа, че си смотаняк, а ти да ми кажеш: "я ми посочи един в този форум, който да не е смотаняк"
Не може да нямаш по-добър въпрос за мене, oziris
oziris ХуЛитер
Записан(а): Dec 10, 2005
Мнения: 210
Място: България
Опалаа-а-а.... "все едно смотанякът озирис" ти скокна, така ли?
Ти май бая си зажаднял някой да ти "скокне", а, дърводелецо? Или просто ти е скучничко и отчаяно ти се говори с някого, м? (така де - заяжда, да кажа... ама аз нали не съм от умните и понякога бъркам елементарни неща и давам многопристрастни мнения)
Ами имам една новинка за теб, господин Труден - просто не ми се занимава с теб, понеже много трудно можеш да ме заинтересуваш с нещо. (докато моите далеч не толкова тренирани сетива ми нашепват така лееекичко, че май аз съм те заинтересувал)
Какво си мислиш за мен тооолкова слабо ме интересува, че просто ти е бедно въображението да си представиш, тъй че просто те оставям на свръхсетивата ти (току-виж за твой късмет успееш да уловиш поне някоя муха с тях) и понеже ми дожаля все пак (е, не съм от камък де...), ще стискам палци някой да ти достави удоволствието да ти "скокне".
_________________ Насилието ражда насилие, а любовта ражда любов… само дето насилието е по-плодовито.
Truden ХуЛитер
Записан(а): Aug 13, 2006
Мнения: 35
Въведено на:
14 Авг 2006 01:51:34 »
Цитат:
докато моите далеч не толкова тренирани сетива ми нашепват така лееекичко, че май аз съм те заинтересувал
Не си.
Но ако се опитваш да убиеш интереса ми, успя
Wild ХуЛитер
Записан(а): Aug 07, 2006
Мнения: 4
Място: Пловдив
Въведено на:
28 Авг 2006 09:29:12 »
Олеле!
Озирис, Труден, не съм на мнение, че тук му е мястото да обсъждате кой към какво бил пристрастен и кой бил смотанякът....Смях се на глас на вашите детски обяснения. Озирис уж ми твърди, че аз съм била хлапето , но сега май нещата се обърнаха....
А сега към коментара на труден:
Не ми се иска да съкращавам историята. Всъщност няма и да го сторя. Просто ми харесва такава, каквато е. За диалога-вярно, малко трудно се подразбира, че водещите го са мишки.... Но няма какво да направя по този въпрос, не ми идват никакви идеи.Ако може някой нещо да ми подскаже-моля, да заповяда. Само че да не очаква да се придържам (ако въобще реша да редактирам текста) към съветите му, защото по-вироглав човек от мен няма да намери.
oziris ХуЛитер
Записан(а): Dec 10, 2005
Мнения: 210
Място: България
Въведено на:
28 Авг 2006 10:32:08 »
Цитат:
С голяма неохота ще кажа няколко думи
Ако не беше това (което ме съсипа от смях), нямаше да се обадя, защото си казах, че с теб е ненужно да се занимавам повече.
Виж какво, HATUCHU_TYK, докато гледаш другите през собствените си недостатъци, винаги ще им намираш кусури, това не ти ли е станало ясно досега (странно, как не е)?
От коментарите ти (и постовете) няма абсолютно никаква полза, защото те нищо не дават на този, към когото са предназначени, освен възможността да те види що за стока си (а това, както вече споменах, предполагам вече почти всички знаят).
"най-логичното" ти обяснение би струвало нещо, ако се намирахме в нормален сайт, където всички се интересуват от литература и качество, но уви - ние не се намираме в такъв, тъй че преспокойно можеше да си го запазиш за себе си.
Но however, този форум е свободен, както вече и аз имах удоволствието да открия, и нищо не ти пречи да си изразяваш мнението (е, може би понякога заради него се налага да ти блокират никовете, ама нищо - това са бели кахъри, важното е да се плямпа и плюе все пак, нали? )
Truden ХуЛитер
Записан(а): Aug 13, 2006
Мнения: 35
Въведено на:
28 Авг 2006 19:06:50 »
Wild написа:
Смях се на глас на вашите детски обяснения
Много се радвам, че съм те развеселил, мила
Wild написа:
Ако може някой нещо да ми подскаже-моля, да заповяда
Сега обаче ще бъда сериозен, и ще ти подскажа завършен вариант на разказчето.
Ето го:
Цитат:
Разказ за една самоубийца и две мишки (Липса на избор)
Ба-а-анг...
- Какъв беше този изстрел от стаята с хладилника?
- Най-после го направи...
Ба-а-анг...
- !?...
- Ще проверя.
...
- Оставила е хладилника отворен. Ще вечеряме синьо сирене. Нямаме друг избор...
Край.
Ако ти харесва, подарявам ти го.
Кратко и ясно, от заглавието до липсата на избор.
Финала оставя място и за реклама: "Лошата миризма - гаранция за високо качество. Яжте синьо сирене!"
Разбор на произведението:
В този кратък и изпълнен с чувство разказ, ние сме свидетели как две мишки са свидетели на едно самоубийство.
От репликата на едната мишка ("Най-после го направи") става ясно, че това не е първи опит за самоубийство.
Вторият изстрел ни показва слабият характер на самоубийцата, и страхът от смъртта, която тя така страстно желае.
Но как би могла да живее, ако всичко в живота й е било толкова празно, колкото и хладилника й?
А може би сиренето не е било синьо, а отдавна мухлясало парче овче сирене, лежащо върху пистолета в неработещия хладилник, чиито фреон е направил последната си обиколка в ръждясалите му дръби, преди два месеца, когато от електро-снабдяването спряха тока на бедното момиче.
(Естествено сиренето е лежало върху пистолета, защото хладилника е оставен отворен.)
...
Един живот, не оставил след себе си никакъв избор за бедните мишки.
_________________ Ни съм виновен, акъла ви й толкус!
Wild ХуЛитер
Записан(а): Aug 07, 2006
Мнения: 4
Място: Пловдив
Въведено на:
05 Сеп 2006 08:58:59 »
Ама, Труден, ти съвсем променяш историята....какво ти синьо сирене, какъв ти пистолет,.....Пък и хладилникът не е бил празен-нали изброявах състоянието му. .....
Мне, мерси все пак за помощта и новото произведение, но твоите идеи напълно го променят. Може да вмъкна няколко думи за това защо Емили е нямала друг избор...Отновото ти благодаря за помощта....
HATUCHU_TYK,
Цитат:
Не ти ли минава през ума най-логичното обяснение - текстовете ти не се харесват и никой не намира за нужно да ги коментира?!
благодаря за идеята - успя да ме засегнеш, а, най-вероятно, именно това е била целта ти.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума