Споделено

Разказа на една малка черковна свещица

Когато пристигна в тясната, но подредена с любов и топлина галерия, тя се почувства удобно, като в дома си. Огледа се любопитно и видя по стените множество икони. Искаше й се да ги разгледа по-отблизо, но я поставиха върху големия бял роял, и от там тя можеше да наблюдава само милото и нежно лице на дамата, която грижливо подреждаше чашите. До тях бе вместена замесента и опечена с любов традиционна погача, а до нея цветята - грижливо завързани с червена панделка.
Очите на жената грееха и свещицата разбираше, че нещо много хубаво предстои да се случи, но още не знаеше точно какво.
После започнаха да идват още хора и приветливата стая започна да се изпълва с усмивки, добронамереност и приятелски гласове. Чуваше се и много приятна църковна музика и въздухът сякаш бе изпълнен с някаква магия или по-точно предусещане на някакво събитие. Освен хората, пристигнаха и трима свещеника с красиви, странни, черни дълги дрехи.
Кoгато я запалиха, свещицата усети, че сърцето й бие лудо. Нечии ръце я държаха нежно и я понесоха из цялото помещение. Тогава тя видя изразителните и измъчени лица на Христос, Йоан Кръстител, Дева Мария и много други, изобразени на иконите, украсени с изящни дърворезби и направени с много вяра и сила на духа. След това тримата свещеници запяха и дадоха своята благословия за храната, изложбата, художниците и всички присъстващи. Този традиционен ритуал се наричал - водосвет и цялата галерия започна да ухае на цветя, а малки капчици от водя се разпръснаха в средата на залата. Всички се усмихваха и в очите им свещицата видя част от своето малко огънче. Преди да я изгасят, тя чу че ще я занесат после в църквата и там ще остане на сигурно място. Но не се уплаши. Само се чувстваше горда и спокойна, защото душата на малките й искрички, се запечата навсякъде –и в иконите, и в стените на стаята, и във въздуха и в сърцата на хората, които носеха вярата и светлината завинаги.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите