Зимен вятър

ХуЛитер Записан(а): Apr 17, 2006 Мнения: 2

Снегът се сипеше тихо и обилно в потъналата в нощен мрак градина. Тук-таме в тъмнината самотно сияеше някоя лампа и светлината й заливаше в блясък хаотично танцуващите снежинки.

Тя изплува от сплетените сенки на дърветата, обгърнали нежно главната алея – средна на ръст, с тъмно палто и светъл шал, обвит около тесните й рамене. Снегът, покрил плътно замръзналата земя, скърцаше под ботушките й и звукът, ясно доловим в тишината на градината, я унасяше. Напъха ръце в ръкавите на палтото, за да задържи още малко топлина в тях и леко потръпна. Доближи към обляната в светлина част на алеята и сянката й се отдръпна страхливо, плавно се плъзна под краката й и се протегна назад, сякаш опитвайки се отчаяно да се върне в мрака. Полъх на вятъра разроши дългите черни коси на девойката, стелещи се изпод плетената светла шапка и погали зачервените страни. Стъпките й ставаха все по-бавни.

Спря се до пейката под разсеяната светлина на лампата, разчисти внимателно натрупания сняг и седна. Обърна лице назад и изгледа дълбоките следи, които краката й бяха оставили в сребреещия мек килим по алеята. Пъстра котка премина бавно покрай нея без да й обърне внимание и се скри тихо в сенките на градината, оставяйки след себе си малки грациозни следи.

«...и нетрайни», помисли си усмихнато девойката, докато наблюдаваше как снегът бързо ги засипва. Вдигна лице нагоре към светлината на лампата и към тъмните й очи полетяха стотици блеснали снежинки.

- Студено е тази вечер.

Дори не бе усетила приближаването му. Сведе поглед и почувства как раздразнението дращи в съзнанието й. Гласът на непознатия звучеше спокойно, с лека нотка на загриженост, която намекваше, че всеки миг може да заговори за прибиране на топло, чай с ром и колко е опасно да стои навън в ледената нощ. Хвърли бегъл поглед към неговото лице и, уловила усмихнатото му внимание към нея, почти инстинктивно приведе глава. Все пак, не желаейки да изглежда нелюбезна, девойката се пребори с неохотата си да наруши съвършенството и покоя на собственото си мълчание.

- Да – промърмори тя и добави безсмисленото: – Зима е.

Реши, че е платила дължимото внимание към загрижения странник и зарея отново поглед отвъд проблясващата в ледено бяло алея. Снегът продължаваше да се сипе все така силно и вече почти напълно прикри деликатните следи от котешките лапи. Усети как мъжът сяда в края на пейката, но не му обърна внимание. Изтупа разсеяно с ръка снега, започнал да се трупа по палтото й, и внезапно вниманието й бе привлечено от изящните снежинки, откроили се върху тъмния ръкав. Съвършенството и разнообразието на малките кристалчета я омагьосваше и тя не можеше да откъсне поглед от тях.

- Казват, че в такива нощи вятърът разказва – мелодичният глас на непознатия за пореден път наруши спокойствието й. Присви недоволно устни и продължи упорито да се взира в снежинките, но магията вече бе изчезнала. Непознатият явно не се обезсърчи от показната й липса на внимание към него. Говореше тихо и думите му се прокрадваха предпазливо край нея, попивайки в мислите й.

- Казват, че шепне историите на хора, намерили смъртта си в обятията на зимата. Спускал се над телата им, целувал посинелите им устни, откъсвал премръзналите души и ги отнасял със себе. Казват, че ако се заслушаш в такава нощ, може да почерпиш от мъдростта на много хора.

- Мъдрост? – повтори раздразнено тя и се обърна към него. В тъмните му коси призрачно проблясваше скреж. – Каква мъдрост има в това да се оставиш да замръзнеш? Нима смъртта може да те направи мъдър?

Мъжът се усмихна, а тъмносивите му очи просветнаха студено.

- Не зная – каза той и напъха ръце дълбоко в джобовете си. – Не си спомням да съм бил мъртъв.

Неусетно и тя се усмихна и стотици снежинки се стопиха пред лицето й, уловени в топлите обятия на нейния дъх.

- А кой го казва това? – попита с внезапен интерес тя.
- Кое?
- Това... за мъртвите и техните истории.

Непознатият разроши бавно коси с пръсти и притихналите в късите кичури снежинки се пръснаха като сребрист прах около лицето му.

- Хора... – отрони бавно и замислено той. – Търсят отговори, обяснения... мечтаят. Искат вълшебство. Искат да им е красиво... Седят тъжно сами в зимната ледена нощ и търсят отговори... и някои ги чуват. А дали е зимният вятър или нещо друго, има ли значение?

Тя сведе глава и се загледа в ръцете си. Полъх на вятъра помете снега и изви сребриста вихрушка около двамата на пейката.

- На мен той не ми говори – с тих смях каза девойката, докато се опитваше да улови в шепите си разлуделите се сребърни прашинки.
- А ти всъщност попита ли го за нещо? – промълви кротко непознатият.
- Ами... – тя се усмихна отнесено, наблюдавайки как оживелите до преди миг ледени искри се отпускат отново уморено на земята и се сливат с белите преспи.

- А защо тогава стоиш сама навън в студената вечер с риск да премръзнеш?
- Дойдохме си на думата – разсмя се тя. Очакваше този въпрос от момента, в който непознатият я бе заговорил, но сега, вместо да я раздразни, той й се видя забавен.
- Минавах по алеята и внезапно се появи това желание да поседя тук и да погледам снега. Знам ли, може някой от твоите призраци да ме е повикал, за да ми разкаже историята си.
- И защо му е да го прави?

Усмивката й проблесна.
- Хм...Това си е твоя история, ти ми кажи – подкачи го тя, но преди мъжът да каже каквото и да било, тя притвори замечтано очи и продължи тихо. – Вероятно е сама. Може все още да не е успяла да разкаже никому историята си. Носи се с вятъра и мечтае да я чуят. Вярва, че историята й е най-истинската... неповторимата... и може би е права – добави почти плахо тя накрая и сякаш сама се сепна от думите си.

- Чуваш ли я? – попита бавно той, примигвайки сънливо-усмихнато насреща й.
- Не... не мисля. – обърна се към него и една дяволита трапчинка се появи на лявата й страна. – А ти?

Мъжът се загледа в сенките на градината и си даде вид, че се заслушва. Нито звук не нарушаваше покоя на зимната нощ. Тя унесено изучаваше лицето му и внезапно осъзна, колко красиво е то. Замислените и някак далечни сиви очи бяха заобиколени от леко заскрежени мигли, а снегът падаше кротко край него и се трупаше в лъскавите черни коси. Той не проговори и без сама да се усети тя продължи историята.

- Говори за самотни планини, чиито покрити със сияещ сняг и лед върхове прорязват студеното зимно небе. Разказва за спомени за летни дни, облени в топла слънчева светлина, която не е могла да види. Разказва за есенни дъждове, които не са могли да отмият болката й. Разказва за смях, изтръгнал се от нея, който не е могъл да я засити... За преходността на радостта си. Разказва за студената зимна нощ, когато звездите искрят като ледени късчета на лунна светлина в небето... за дълбоките преспи, които изпращат към нощното небе отразената светлина на пълната луна. Разказва за застиналата красота на ледената зима...

Тя тихо и напевно редеше думите и собственият й глас се стелеше край нея и затрупваше с преспи от спомени мислите й. Започна да се унася. Мразовитата ласка на зимната нощ проникна под тънките й светли ръкавици, под топлата закрила на палтото и попи в кожата й. Тя не усети нищо, притворила клепачи и рееща се в красивите картини, преливащи една в друга в ума й. Внезапно усети ледени устни на челото си и рязко отвори очи. Непознатият си бе отишъл така безшумно, както се бе появил. Огледа тъжно опустялата алея и внезапно осъзна, че нещо липсва. Нямаше други следи в снега край пейката. Нищо, освен изящните, полу-затрупани отпечатъци на собствените й ботушки. Пухкава пелена покриваше и мястото до нея. Изправи се объркана и продължи пътя си. Миг преди да напусне разсеяния кръг светлина и да се скрие в сенките на заскрежените дървета, зимният вятър разроши черните й коси за сбогом и отмина да разказва историите си другаде.

Прекрасно разказваш!
Докато четях усещах този леден вятър и сковаващата ледена целувка...
Темата е много интересна, но нека попитам какво те накара да го напишеш?

ХуЛитер Записан(а): Apr 17, 2006 Мнения: 2

DamaKupa написа:

Темата е много интересна, но нека попитам какво те накара да го напишеш?

Един приказен и малко меланхоличен sms, изпратен в зимна вечер от много скъп приятел Smile

И благодаря Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите