Господин Пиндиков не разбира литературата. Когато чете у Максим Горки: "Човек , това звучи гордо!" – не схваща добре какво всъщност му е толкова гордото на човека и за какъв точно звук става дума. У Пеньо Пенев пък не проумява защо "Човекът е човек когато е на път". Нима ако си седи спокойно в креслото или да речем на трикрако столче престава да е човек? Още по-неразбираем е Блез Паскал: "Човекът е мислеща тръстика". Откъде накъде тръстика, а не примерно глухарче?