In the dusk my soul is aching
As I stumble through the door

Миро и Лора стояха един срещу друг и не можеха да повярват на очите си. Едва не се сблъскаха. Той слизаше от метрото, а тя искаше да го хване. И двамата рядко пътуваха така. Всеки имаше кола, но сега като че ли нарочно едната се развали, а на другата й свърши бензинът и нямаха време да се занимават точно с

Приятелство.Тази тема е обсъждана от ранни времена до наши дни.Всеки човек търси това приятелство,но почти никога не го намира."Защо не го намирам?","Кога ще си намеря приятелка?"-това са едни от най-задаваните въпроси в днешно време.
Винаги съм си задавала въпроса "Какво е приятелството и кой ми е истински приятел?".

на този сняг

СЪРЦЕ

Не е разказ, нито есе, а опит, за описание на Сърце!
2004 г.

Бяло време се сипе навън.
Бяла нежност ме буди от сън.
Бели секунди и бели минути
трупат преспи от думи нечути.

1. Понякога най- необмислените постъпки в живота ни,
се оказват най- смислените, и най- значимите.

Омръзна ми тази мизерия, тази инфлация, тази безработица, този бандитизъм, тази корупция, тази бъркотия. Искам да се махна от това, да ида в страната на синята птица и сините телевизионни видения...В света на политиканското мислене...

Сега е февруари. Сняг.
Навред е бяло, а нощта е черна пак.
Нощта е циганка,
облегната на рамото на тишината.

„Вече седми пепелник му сменям”, помисли си момичето и се облегна на бара.