Вечерно е. Обеси се денят
на себе си и залез го погреба.
Кремирани цветя изронват плът
по крехките ми спомени за тебе.

Тишина.Спокойствие.Метален звук

Непосилно широк става дворът
за ръцете ти есенни, майчице;

Ще те преживея.
И теб, и всичките ти погледи
забили блясък във очите ми.

Днес на либовна поезия се мъ избива,
ма мъж ми са сърди - многу ми вика.
"Брях,ма жена,всичките сливи
чакат не другу,а твойтъ мотикъ.

Агонично потръпва крайник.
Нервната система
на един от- шелник от себе си
се срива.

На Галена Воротинцева

Яви се - светла точица на сайта -
зареяна в ъглите на всемира,
с един мотив на руска балалайка
в табуна български... И няма спира.

Правеше трети неуспешен опит. От електрошоковете и мозъчното престуктуриране изпитваше постоянно болки в главата и страх. Незнайно защо, помнеше всички извършени по него интервенции и то със садистични подробности. Сигурно се дължеше на професията – историк на древността.

Разкъсват се нефритените накити.
В дъха ми рикошират плочки.

Събуди се във мен мечта,
протегна се и нежно ме целуна.
А аз опитвам се да я приспя,
Че нрава и е лек и буен.